МОРЕТО 1000AKO

МОРЕТО . . .
1.Слънцето , целуна каменния кей
лодката ти виждам , надалече .
Клонки от маслини , вятърът люлей
те ли ми шептяха цяла вечер , цяла вечер .

2.Ти тръгна сам и прегърна те морето ,
ще ти напомня то за моята любов .
От смъртен страх е сърцето ми обвзето ,
ще споделиш ли с мен , живота си суров .

3.В пурпурни огнйове , залезат гори ,
лодките се връщат с пълни мрежи .
С дъх солен в косите , в къщи влизаш ти ,
и от теб строи сурова нежност ,сурова нежност .

4.Ти тръгна сам и прегърна те морето ,
ще ти напомня то за моята любов .
От смъртен страх е сърцето ми обвзето ,
ще споделиш ли с мен , живота си суров .