детски спомен

Детски спомен 
м 
Върях един следобед,
без цел и посока.
Вървях, а беше пролет
и бе красив денят.
ж
Небето къс коприна.
Изведнъж видях
отлитащо хвърчило
и чух забравен смях.

Припев:
Ти лети, лети
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети 
миг отне щастлив,
връщаш ни години,
минали назад.
ж
В късен тих следобед
срещнах спомен.
Дали, защото пролет
отново бе дошла?
м
Това хвърчило пъстро
превърна дните детски
и аз във чуден полет
със него полетях.